Блогчето на 3орка

След 2 месеца затишие се завръщам с новини!

По принцип не обичам да участвам в конкурси, отчасти защото все още не се вземам толкова насериозно ( ) и отчасти защото не смятам, че конкурс за бижута може да е напълно обективен, предвид колко различни стилове и вкусове съществуват.

Неясно защо този път не го почуствах по този начин и се престраших да участвам в конкурса на marabu.bg „Поетична красота“.

Реших да се включа с едно от моите плетени колиета. Ако ви харесва, ще се радвам да ме подкрепите. Гласуването започва от утре вече започна и ще продължи 1 седмица (до 15ти включително).

*Снимката е линк към страничката, на която можете да гласувате.

Тази седмица ще покажа нещо по-практично, а именно подложки за чаши.

Неоходими материали – коркови подложки, канапче/дебела памучка връв, пистолет за потъл силикон и този линк >> coasters tutorial.

Доста са лесни за направи и стават сравнително бързо..като им свикнеш.

Аз разбира се не можех да ги оставя така едноцветни и еднакви. Затова си направих шаблончета и хванах четката и акрилните боички.

Ето и крайният резултат:

Ако ви харесват тези подложки, можете да ги откриете при Синьото мече.

В последно време доста се зарибих по плетенето на една кука с тел.

Всичко започна от една моя много любима женичка – Lollychops, с която споделяме силна страст към синия цвят. В нейния блог видях за пръв път колие, плетено на една кука с тел (crochet necklace tutorial).

Спазвайки стриктно урока, направих колие с копчета и комплектче от колие, пръстен и обички, които са толкова еднакви, колкото и различни.

Тази техника е много дашна откъм експериментиране и модифициране, а аз определено смятам да го правя в близкото бъдеще.

Stroppel cane е сравнително нова техника с полимерна глина, измислена от майсторката Alice Stroppel. Това е чудесен начин за „рециклиране“ на остатъци от кейнове или други стари парчета глина.

Aз като човек, който е твърдо про-рециклиране, дори и когато става въпрос за глина, се влюбих в тази техника. Имах едни застояли и не толкова сполучливи кейнове, от които направих първите си опити:

Сътветно моите кейнове не станаха толкова шарени, но аз пак доста си ги харесвам.

Ето и малко бижута от първия кейн:

Надявам се скоро да покажа бижута и от втория кейн.

В продължение на предишния пост ето още два чифта обички, които направих с перлите, които останаха от предишното комплектче:

Може да се каже, че съм доволна от резултата. Със сигурност ще продължавам да експериментирам с комбинацията от перли и мъниста.

Ха! Добър ден!

Време е да разчистя паяжините и да наруша тишината, която е налегнала тук! И ще го направя като открия нещо като рубрика и тя ще има небаналното име – „Преди и сега“. В нея ще показвам метаморфозите на някои стари или нетолкова красиви бижута или аксесоари към по-съвременни и надявам се по-симпатични бижута и аксесоари.

Ще започна с една стара огърлица от изкуствени перли, която беше на едната ми баба.

Извинявам се за ужасяващото качество на снимката на огърлицата „преди“, но толкова бързах да я започна, че дори и не погледнах какво съм наснимала.

Не след дълго тя се превърна в купчина топчета, която на няколко пъти едва не разсипах. И така въоръжих се с необходимите инструменти и материали и се започна…

Бях си наумила да я превърна в някаква интересна двуредова разновидност на броеница. Казвам броеница заради начина, по който се връзват мънистата едно към друго. А именно:

Тъй като бях решила да има и филцово цвете, доста време се рових, докато намеря „the one“. И най-накрая го открих тук -> felt flower tutorial.

И така след почти цял ден наброеничване на мъниста, правене на филцове цвете, връзване на панделки и т.н. с гордост ви представям крайния резултат:

Мисля, че се получиха елегантни и доста нетипични за моя стил колие и обички, но си ги харесвам.

Вие какво мислите?

Най-накрая..престраших се. Готова или не, направих го!
Вече официално обявих нещицата си за продан.

Земята не се разцепи под краката ми, слънцето не угасна, не заваляха и поръчки..

Нищу..Вдъхновението и мотивацията да продължавам не се угаснали..за сега.. Важното е да се излиза от дупки и да се драпа нагоре, нали?

За заинтересованите >> Работилничката на Зоре във Facebook.

Какво странно нещо е съдбата..Налага се да се откажеш от едно нещо, а в следващият момент ти се дава възможност за нещо друго, не по-малко хубаво (да не кажа направо по-хубаво ).

Тазиседмичният петък започна доста зле, но бързо стана прекрасен >> 30STM in Bulgaria.

Да ни е честито!

P.S. Трети пост за този месец..Може би ще свикна с това чудо.

Този първи смислен пост беше замислен отдавна, още от времето, когато си мислех, че ще пиша тук редовно..Е, замисълът най-накрая ще бъде осъществен.

Не знам дали и при останалите хора е така, но при мен сравнително често се случва някоя идея за подаръче дълго време да отлежава в главата ми преди да я започна, или пък започвам нещо и до оставям недовършено, докато не почувствам, че му е дошло времето да бъде завършено. С това подаръче се случи първото.

Още август месец от Созопол купих за подарък на много близът човек 3 черупки от морски таралежчета с идеята да направя комплектче бижута от тях. Трябваше да стане декември месец, за да реша точно какво ще се случва. Искам да подчертая, че да се направи бижу от морски таралеж, не е най-лесното нещо, защото черупчиците им имат 2 големички дупки от двете си страни и трябваше да измисля начин да ги скрия без да е изключително грозно. Другата ми грубо казано „спънка“ беше, че получателката не носи много светли бижута, а черупките бяха бели.

Е, на това лесно намерих решение.

Боядисах сладките таларежчета с черна акрилна боя и още докато беше мокра минах със салфетка отгоре, за да останат белички бодлите.

До тук добре, но как щях да скрия дупките…

Реших да направя нещо като джобчета от полимерна глина за черупките. Разбира се, не снимах процеса на изработката им, затова показвам направо крайният резултат.

А тук може да си види и комплетка с жив модел (кученце).

Ех, само ако и собственичката им ги носеше, направо щях да си  помисля, че не се получи чак толкова зле…

Това беше и с първия пост и то на „art“ тематика. Много ми се иска да вярвам, че ще има още такива или подобни. Само времето ще покаже..

Лека нощ на всички, които няма да прочетете това.

Това място отново изпадна в немилост..Какво да се прави, явно подобна съдба го очаква и за напред..След като fail-нах в асбсолютно всички планове, които си бях направила в началото на годината за началото на годината, нищо чудно..

Какво мога да кажа повече освен: