Блогчето на 3орка


I opened up my head, Inside I found another person’s mind..

февруари 18, 2011 0 коментара

в музика @ 14:59

Какво странно нещо е съдбата..Налага се да се откажеш от едно нещо, а в следващият момент ти се дава възможност за нещо друго, не по-малко хубаво (да не кажа направо по-хубаво :)).

Тазиседмичният петък започна доста зле, но бързо стана прекрасен >> 30STM in Bulgaria.

Да ни е честито! 🙂

P.S. Трети пост за този месец..Може би ще свикна с това чудо. 😀





Първи смислен пост (парте)

февруари 11, 2011 2 коментара

в arts&cratfs @ 00:42

Този първи смислен пост беше замислен отдавна, още от времето, когато си мислех, че ще пиша тук редовно..Е, замисълът най-накрая ще бъде осъществен. 🙂

Не знам дали и при останалите хора е така, но при мен сравнително често се случва някоя идея за подаръче дълго време да отлежава в главата ми преди да я започна, или пък започвам нещо и до оставям недовършено, докато не почувствам, че му е дошло времето да бъде завършено. С това подаръче се случи първото.

Още август месец от Созопол купих за подарък на много близът човек 3 черупки от морски таралежчета с идеята да направя комплектче бижута от тях. Трябваше да стане декември месец, за да реша точно какво ще се случва. Искам да подчертая, че да се направи бижу от морски таралеж, не е най-лесното нещо, защото черупчиците им имат 2 големички дупки от двете си страни и трябваше да измисля начин да ги скрия без да е изключително грозно. Другата ми грубо казано „спънка“ беше, че получателката не носи много светли бижута, а черупките бяха бели.

Е, на това лесно намерих решение.

Боядисах сладките таларежчета с черна акрилна боя и още докато беше мокра минах със салфетка отгоре, за да останат белички бодлите.

морски таралежиморски таралежи и акрил

До тук добре, но как щях да скрия дупките…

Реших да направя нещо като джобчета от полимерна глина за черупките. Разбира се, не снимах процеса на изработката им, затова показвам направо крайният резултат.

к-т "Морски таралежчета"к-т "Морски таралежчета"

А тук може да си види и комплетка с жив модел (кученце). 🙂

Ех, само ако и собственичката им ги носеше, направо щях да си  помисля, че не се получи чак толкова зле… 😛

Това беше и с първия пост и то на „art“ тематика. Много ми се иска да вярвам, че ще има още такива или подобни. Само времето ще покаже..

Лека нощ на всички, които няма да прочетете това.





Пфу!

февруари 2, 2011 0 коментара

Това място отново изпадна в немилост..Какво да се прави, явно подобна съдба го очаква и за напред..След като fail-нах в асбсолютно всички планове, които си бях направила в началото на годината за началото на годината, нищо чудно..

Какво мога да кажа повече освен: